вторник, 25 юли 2017 г.

''Арт'' революцията в името на една посинена култура.

Добре, ще започна направо. Темата е дълга, началото не зная къде, но ще тръгна от някъде. 

Терзаят ме напослдеък няколко проблема. Първият е за изкуството в България и новите ''артисти''. Културата, която се разрушава от масовата медия, от масовия зрител и от онези, които не знаят на какво да се зарадват. От трендовете (тази дума я извадих от речника на модните блогъри, които също ще спомена) които помитат всичко, което досега е успяло да се запази. 
Сега вероятно си мислите, че говоря за Сузанита. Да, вероятно говоря за нея. Детето полу-фабрикат, което системата пъхна в микровълновата и ни го сервира без гарнитура. На 14 години всички се търсим. На 14 искаме да сме красиви, харесвани и може би обичани. Клишета и нормални човешки неща познати до болка. Дете, което търси одобрение в една антиутопия. Но не сгафи тя. Ние сгафихме. Ние я родихме, сега ще я отгледаме, ще я приобщим, ще я награждаваме и ще чакаме тя да роди още малки руси момичета, които ще ни радват колкото ни радва тя. Щом сме позволили вече да се роди едно такова дете, то тогава сега ще се раждат и други. Грешката е направена. Както казах - сгафихме и то жестоко. 
Но не, не искам да говоря за това дете. Искам да говоря за модерните революционери, артистите, които постоянно работят по ''проекти'', максималистите, които мечтаят групово в градинката пред Народен, писателите на стихове под формата на дълги (буквално дълги - вертикално дълги) фейсбук статуси с нова визия за романтика и еротика, бизнесмените артисти, тайните плагиати, филмовите и музикалните критици, които признават само Blue is the warmest color, фотографите, търсещи красотата в голото тяло на малолетни момичета, разбирачите на всичко, модните зверове и най-вече онези, които искат да бъдат известни, но не както е известна Сузанита. 
Аз съм амбициозна. Мечтая за уюта на театралната сцена. Наистина се потя както трябва да се поти един, човек, които вярва, че ще успее. И все пак, защо ме дразнят амбициозните младежи? Чета им статусите със основно съдържание ''Готови ли сте? Много скоро!'', гледам единствените им по рода си снимки в Инстаграм без филтър и със сериозно изражение и чета блоговете им и нещо кара косата ми да настръхва от гняв и някакво друго гадно, отвратено чувство. И седя сега и си мисля ''защо съм такава, защо не ги подкрепям, по-добре това, отколкото Сузанита..'', но не мога да се самоубедя, че ми харесват. 

Време е да се действа. Да се направи истинска крачка към извисяването на културата, която в момента е деструктивна от всякъде. Бавна разходка по крива пътека, която води ТАМ. Без да се натиска, без да се прекалява. Малка, бавна стъпка без злоба и твърде голяма амбиция. Време е да прояви търпение. Но не търпение като ''Ще почакам и ще се случи нещо'' , а търпение като ''Ще направя нещо мъничко, ще се развивам и тогава ще действам.'' Трябва да се направи нещо заради самото нещо, а не заради успеха му, който трябва да дойде сега веднага. Време е за много бавна, обмислена и тиха революция. Време е за нещо, което не изисква мигновена фейсбук слава. Нещо, което ще е там не заради гледанията, не заради четенията, не заради парите, а заради малкия тих душевен растеж на теб, които един ден ще те разпарчетоса на хиляди успешни стихове, песни , филми и каквото и да е. 

Не се взимайте толкова на сериозно. Не арт-вайте постоянно. Моментът ще дойде. 

петък, 6 ноември 2015 г.

АНТИsocial ~

АНТИsocial ~

~~ Преди да започна да изливам мисли, искам да спомена, че всичко, което пиша и ще пиша по-натам са лични разсъждения и мисли, които не се опитвам да натрапя на никого и не твърдя, че са истина. ~~

''Facebook е виновен.''
''Смартфоните са виновни.''
''Нямахме какво да си кажем и си цъкахме на телефоните.''
''Оф,не си вдига главата от телефона. Като зомби е.''

Легендата гласи, че телефоните са магически устройства, които щом веднъж ги отключиш директно се превръщат в продължение на ръката ти и не мърдат по тяхна воля. И тъй като много хора по онова време ги използвали, злите технологии възпрели споменатите НАРОЧНО от комуникация със себеподобни и накрая всички умрели в самота докато скролват из фейса.

Звучи правдоподобно, но аз не вярвам. Някак ми е трудно да повярвам, че нещо толкова скучно ми влияе толкова силно. И с право не вярвам. Познавам се и знам какво ме прави щастлива и ме забавлява и в дългия списък не фигурира нито телефон, нито интернет.
Но да си представим следната ситуация: автобус, липса на познати, липса на книга,лиса на забавни хора за наблюдение... Или, хайде, още една ситуация: компания, хора обсъждащи чалга музика или чалга изпълнители, липса на подходящ събеседник за интересен разговор. Две ситуации - малко скучни, малко неловки... И аз не мога да си кривя душата - предпочитам да си попиша с някой, който ще ми разкаже за някое представление, което е гледал или пък ще ми прати някоя хубава песен, или ще ми разкаже какво чете, или, или, или... И това, не ме прави антисоциална, а точно обратното.

Това, което мисля, че превръща обществото ни в антисоциални зомбита е чалгата.
Млади хора, които всяка седмица са на чалга се изчерпват. Няма какво да си кажеш с тях. В един момент те самите не могат да си кажат нищо повече помежду си. И тук е в момента, в който се вади телефона и празно - бавно - сляпо - се - скролва - и - скролва - скролва - - - .....
Защото не може вечно да се говори за Преслава и Галин. Писва. Избледнява. Губи важност. Спира да вълнува. Ограничава. Рамкира. Свива. Приобщава.


Ходете на театър. Вълнува.




вторник, 20 октомври 2015 г.

~~AVANТ-GARDE

~~~~~~AVANТ-GARDE 


*Няма да си кривя душата... няма нищо по-приятно от това да изпъкваш.*

Обичам странните хора. Обичам странностите в характера им и във външния им вид. Това ги прави смели в очите ми. Заобикалят ме хора, които се ''вписват'' в картинката без наистина да го желаят. Приобщават се. Мълчат си. Аз обичам онези, които крещят, че не им пука. Бунтуват се мирно и често със себе си. Този грим е моят тих бунт. Красива гротеска. Мъничко изкуство. 






~~~~~~~~~

(обещавам, че следващите клипове ще бъдат по-кадърно обработени и снимани)



Това, което направих първо е да залепя веждите си колко може по-плътно за кожата, за да си личат възможно най-малко като ги покрия обилно с коректор. След всеки слой лепило (общо 4) слагах пудра и преди всеки нов слой се уверявах, че миналия е хубаво изсъхнал.
Червилото не е чисто черно, а с лилав блясък. Съветвам ви да използвате балсам за устни и отгоре да сложите сенки вместо молив за очи или очна линия, защото издържа по-дълго,а и според мен стои по-хубаво. 
Контура е по-драматичен от обикновено. Съветвам ви да нанесете него и фон дьо тена след нанасянето на сенките, защото частици от тях падат върху кожата...неизбежно е.










~~~~~~~~~Това е поста, за който отделих най-много време и вълнението ми е безмерно. Знам, че не е ''ежедневен'', знам, че чувствата, които поражда са смесени, но нямах търпение да ви го покажа. С две думи - постарах се! :) ~~~~~~~~~~

Очаквам да прочета коментарите ви. :))
А!...и ще се радвам да ми пратите снимки, ако решите да изпробвате този грим. 
AND STAY WEIRD!







сряда, 30 септември 2015 г.

Малко гръндж, малко бъркотия...


Днес бях в настроение за стряскащ грим, който бе вдъхновен от гръндж стила, но по-ярък и... семпъл.
Сметнах, че ако снимам клип ще се вижда по-ясно какво всъщност правя, уви....фокуса е на огледалото. Затова с две думи ще ви опиша какво всъщност се случва върху лицето ми на клипа.
1. Нанасям фон дьо тен с четка за фон дьо тен по лицето и врата си. Нанасям коректор под очите. Матирам с матираща пудра. 
2. Вежди! Молив, сенки...Обичайното.
3. Очи - праймър, основа, светло червено, червено, тъмно червено, кафяво, черно, бяло. Нанасям червено на целия клепач и го разнасям нагоре с чиста четка, потъмнявам външния край на клепача с по-тъмно червено, кафеникаво и малко черно. Нанасям бяло върху вътрешния край на клепача. И после спирала. И после мигли, но това не го снимах, защото така става, че лепилото отива навсякъде, но не и там където трябва да бъде. 
4. Контур. Хайлайт. Цветовете на контура са по-студени от обикновено. Нос, скули, чело, брадичка, челюст. 
5. А, и червило! Мислех да опитам с кърваво червено, но в крайна сметка прецених, че това повече ми харесва в случая. Препоръчвам използването на молив при използването на наситени и тъмни червила, уви не намерих подходящ такъв. 

П.С. Гледайте клипа с високо качество и не обръщайте внимание на факта, че Пратчет ми служи като стойка на огледалото. 
П.С2. Пишете ми на лично или като коментар препоръки, идеи или желания за следващи постове. 







и...снимки!











събота, 19 септември 2015 г.

"Естествена си по-хубава!!!" или как хората се правят, че за пръв път чуват, че няма хора с лилави клепачи.

((идея за ежедневен грим))


След дълъг и разточителен, но и безсмислен увод реших, че няма нужда всъщност от такъв и ще се опитам да бъда по-кратка в първия си пост от такова естество.
Всъщност е много странно за мен, че се захващам с нещо такова, но не крия, че от началото на лятото гримът се превърна в едно от най-любимите хобита.

(Да се захвана с нещо подобно е голямо удоволствие за мен. Обичам да споделям идеите си и да се изразявам по различни начини и да показвам различни свои страни.)

И..Мисля, че приказките засега стигат и можем да преминем директно към идеята.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ежедневен грим.





Преди всичко е много важно лицето да е почистено и с нанесена основа за грим (праймър).
(Да, знам.....приличам на албинос, но няма страшно!)


Чувствам се длъжна да спомена, че използването на основа за грим е от огромно значение и не е просто изгъзица на козметичната индустрия. След като съм сигурна, че гримът ми ще издържи поне докато напусна квартала, подчертавам веждите си, нанасям солиден пласт фон дю тен и коректор върху плашещите сенки под очите. 


За блед човек като мен е безкрайно трудно да си намери подходящ фон дю тен, пък да не говорим за коректор. Именно затова на снимката не се виждат триъгълниците, които рисувам под очите си. Но това е една от задължителните стъпки, която прилагам винаги без значение как съм решила да изглеждам днес. 






Ако вселената е благосколонна, не ми отнема повече от 5 минути да скалъпя един приличен грим на очите. 
Едно нещо мога да ви посъветвам - не използвайте пръсти и в случай, че решите да си подпомогнете с тиксо и не сте го правили до сега, първо залепете тиксото върху дланта си и чак след това под очите си. Причината е, че кожата под очите е много чувствителна. От личен опит ви казвам, ако пропуснете тази стъпка ще бълвате змии и гущери от устата си борейки се с лепилото и неприятната болка. 






И след като преминахме трудната част с очите, идва най-любимата ми, а именно КОНТУРИРАНЕ (или 3Д лице). Горе долу си личи от снимките как се случва това при мен. Единствено не се забелязва бялата пудра, с която хайлайтвам, но не е от значение. Важно е да не пропуснем да я нанесем!




Тъй като това е ежедневният ми грим, пропускам да слагам молив на устните, тъй като ми се струва тежко. Не харесвам устните си и избягвам да наблягам на тях, затова ги матирам с пудра, ако червилото, което съм избрала не е мат. 


И! Тъй като сме достатъчно смели и обожаваме миглите, завършваме мацаницата с големи изкуствени мигли. 


Та, общо взето това е моят ежедневен грим. Да, знам малко по-силен е и не всеки би се чувствал окей с толкова много грим, но това е моето предложение, което би било подходящо и за по-специални случаи.
За мен е много важно всеки, който иска да се чувства добре в кожата си да се осмели да направи крачка. Знам, че  много момичета биват осъждани заради ''твърде много грим'', ''неестествена красота'' , ''много странни вежди'' , ''много бабешко червило'', ''много червени бузи'' и искам да вдъхновя поне 1 или 2 момичета или момчета да се осмелят да изразят себе си без да се страхуват, че ще бъдат зяпани. 
Тези мои мисли и желания са подбудени от разни постове, които обикалят Фейсбук гласящи ''На първа среща я заведи на басейн.'' следвани от снимки на момичета с грим и без грим. 
Смисъл...ъ...това е идеята на грима?! Да подчертае това, което вече имаш - красиви очи, красиви устни и т.н. И силно ме ядосва това, че има много момичета, които реално се засягат от това и се затварят. Скриват. Приобщават се. Недейте?! Бъдете! 
Това не е дребен проблем, макар и ни се струва като такъв. Но едно общество, пълно с комплексирани личности не е това, към което се стремим.